Тази статия сама по себе си може да изглежда доста очевидна. От една страна това човек да има цели е някак естествен процес и би трябвало всичко по темата целеполагане да е ясно. Просто си казваме „Искам – поставям си ……. за цел“ и готово, нали? Има толкова много неща, с които да запълним многоточието в изречението… Ами че това са си цели.
От друга страна обаче, в реалността нещата не стоят точно така… Съгласете се, че всички хора „искат“, но далеч не всички постигат поставените си цели. Какво отличава едните от другите? Дали е само въпрос на късмет и благоприятно стечение на обстоятелствата? Не.
Ще разделя тази статия на три основни части.
Първо, за да променим нещо в подхода си, то най-напред е нужно да разберем 1) Защо досегашният ни метод за поставяне на цели не работи? Кои са нещата, които правим грешно?
След като дефинираме кои са камъчетата, които ни препъват, е нужно да знаем 2) Основните правила за ефективно целеполагане и 3) Как да проследяваме и измерваме прогреса и резултатите си.
Защо досегашният ни метод за поставяне на цели не работи и къде грешим?
Ако си поставяте цели като просто ги запишете и се опитате да ги постигнете, то най-вероятно по пътя ще се демотивирате и откажете. Ако сте „напред с материала“ и освен че ги разпишете, съставите и план за действие, имате добро начало, но това все още не е достатъчно, за да стигнете финалната линия.
Ефективното целеполагане е функция на три фактора:
- Какво искаме? – това е желаният резултат (например: да напиша книга, да сваля 5 килограма, да повиша популярността на бранда си и т.н.)
- Как ще го постигнем? – това е планът ни или ежедневните действия, които ще предприемем, за да получим желаните резултати (например: да пиша три дни в седмицата, да спортувам по 30 мин всеки ден, да давам стойност чрез профилите си в социалните медии и пр.)
- Защо го искаме? – Внимание! „Защо“ е най-важният елемент на целия процес. За да останем ангажирани, имаме нужда от нещо повече от цел и план. Имаме нужда от истинска вътрешна силна мотивация – тази, която резонира с ценностите и личните ни желания и мечти.
Именно „Защо“ често бива пропуснато по трасето. Нека не се лъжем – всяка голяма цел и успех имат своята цена и изискват усилия. И ако истинското „Защо“ го няма, при първите няколко предизвикателства ще се откажем поради липса на импулс да поддържаме волята, постоянството и концентрацията си.
Основни правила за ефективно целеполагане
Правило 1: Направете си кратък списък с най-важните ви ценности и определете цели, които са в унисон с тях
Преди да помислите какви да са целите ви, е нужно да разберете защо искате да ги постигнете. Какво ви интересува? Кое ви действа като вътрешен двигател? Какво усещане ще ви донесе реализирането на съответното желание? Какво ще е по-различно от сегашното положение?
Това могат да бъдат доста предизвикателни въпроси. Дори да звучат лесни (с едва ли не очевидни отговори) изведнъж може да усетим, че всъщност това, което казваме е проява на чужди мечти и очаквания за нас (семейни, обществени, такива на колеги, партньори или шефове).
Един чудесен старт е да изберем 3-5 основни за нас ценности (виж примерен списък тук), които резонират с нас и същността ни (лична или на бизнеса ни). Те са основата, на която ще стъпват целите, навиците и начина ни на действие. Така, дори когато мотивацията, волята, фокусът ни са изправени пред изпитание, нашето „Защо“ ще свети с големи сигнални букви и ще ни дава нужното гориво, за да се върнем бързо на правилния път.
Правило 2: Елиминирайте “достатъчно добрите“ цели, които се прокрадват пред вас
Това си е трудно упражнение, защото хората не желаем много, много да се отказваме от цели… Особено ако те все пак са си доста добри и резонират с някои от ценностите ни. Редица проучвания обаче безспорно доказват, че опитвайки се да се фокусираме върху получаването на всичко, всъщност не се фокусираме върху нищо…
Направете един общ списък с цели – например 10-15. Отбележете първите 5, които искате да постигнете и са ви приоритет. Сега имате два списъка – един с 5-те приоритетни цели и останалите. Нека вашият списък с 5 цели е „Искам/трябва да свърша“, а другият е „Избягвам на всяка цена в момента“. (Обръщам внимание на „в момента“ – след постигане на тези от първия списък, упражнението се повтаря и тогава някоя от избягваните би могла актуално да премине в приоритетния списък)
Правило 3: Направете си план за действие, разпределен в конкретни стъпки
Въпреки че планът за действие е строго индивидуален и зависи от личния график и приоритети, все пак могат да се посочат някои класически работещи стратегии:
- Използвайте SMARTER системата (S – specific; M – measurable; A – achievable; R – realistic; T- time bound; E – exciting, enjoyable; R – recorded) – нека това, което искате, да е специфично и ясно формулирано, измеримо, постижимо, реалистично и обвързано със срок.
Последните две букви от абревиатурата SMARTER надграждат класическата SMART система като добавят, че за целта ни е важно да бъде вълнуваща за нас (отново препратка към „защо го искам“), както и да бъде записана, например на хартия. Отново проведени анкетни проучвания показват, че незаписаните цели много по-често остават в сферата на добрите пожелания.
- Разделяйте големите цели на по-малки такива – Представете си, че трябва да изкчаите Еверест. Няма как това да се случи на един дъх, нали? Ще минете през базовия лагер, където ще прекарате известно време, аклиматизирайки се към височината (подготовка). След това по пътя си (действие) ще преминете през няколко други лагера (ключови моменти, малки успехи), докато накрая покорите върха (постигане на голямата цел) .
Аналогично: разпишете всяка основна стъпка, през която трябва да преминете, за постигнете желаното състояние. След това ги разбийте допълнително на по-малки части. Така ще получите ясен план в конкретни малки стъпки, които да изминавате на ежедневна база, без да изглеждат „Уау, как ще стане това?!“
- Визуализирайте себе си след 6 – 12 месеца. Извиквайте често тези образи в съзнанието си и ги преживявайте мислено възможно най-пълноценно – Как прекарвате дните си? Как протича перфектният ден? Как ви кара да се чувствате?
Мозъкът ни е устроен така, че да не прави разлика между реалност и фантазия и има еднаква реакция към всичките ни мисли. Когато се чувстваме щастливи, увеличаваме съдържанието на серотонин в кръвта си (хормонът на радостта). Когато пък сме дълбоко потопени в мисловен процес, мозъкът ни активно произвежда нови невронни връзки (невропластичност). Изграждайки убеждението, че вече сме там, където желаем, изграждаме нови невронни вериги и получаваме необходимата положителна нагласа, която да въплътим в действия и да се превърне в новата ни реалност.
Правило 4: Започнете с изграждане на нужните нови навици и целта ще ги последва
Знаем, че е невъзможно да постигнем различни резултати, ако винаги извършваме едни и същи действия. Повечето изследвания са единодушни, че около 40-50% от деня ни е продиктуван от навици. Ето един пример: На две различни групи по време на кинопрожекция е дадена кутия пуканки – на някои престояли, а на някои прясно направени и хрупкави. Въпреки че хората от групата с престоялите пуканки казали, че изобщо не са вкусни, те все пак изяли същото количество, което изяли и тези от групата на прясно изпечените хрупкави пуканки.
Постоянно изграждащите се невронни връзки в мозъка ни благоприятстват рутината пред новостите. Ето защо, дори и навиците ни да не са конструктивни, е нужно внимание и правилен подход, за да ги променим. Добрата новина е, че веднъж отработени, те са нашият най-мощен инструмент за постигане на целите ни.
Проследяване и измерване на прогреса и резултатите
Докато работите за постигане на целите си, отбелязването на напредък ще ви мотивира да поддържате курса.
Вече споменахме, че когато се чувстваме щастливи, мозъкът ни стимулира производството на серотонин в кръвта (хормонът на радостта). В допълнение обаче, всеки път, когато регистрираме прогрес и се приближаваме до целта си дори с 1%, в тялото ни се отделя допамин. Допаминът помага за работата на мозъка и директно влияе върху центровете на удоволствието. Именно това е веществото, отговорно за нашата мотивация и концентрация. Колкото по-устойчиво и дълго успяваме да поддържаме такова състояние по естествен начин, толкова по-вероятно е да се движим в крак с целите си.
Ето и някои по-лесни техники за проследяване и измерване на напредъка по целите:
По-малки цели, по-често: Както и при създаването на плана за действие, обръщането на внимание на всяка измината по-малка стъпка, е чудесен начин да проследявате напредъка си и да си давате малки мотивационни победи. Празнувайте успехите си.
Използвайте визуални сигнали, за да обозначите напредъка си: Тук може да проявите творчество – тикчета на to-do-list, отбелязване в календара и графика ви на всички завършени на дневна база задачи/процеси, използване на табло/бяла дъска и т.н. Целта е на края на деня да имате пред очите си визуализация на придвижването си напред. Това е инструмент, изпълнен с много силен заряд за действие.
Изградете си форма на отчетност на времето: проследяването на времето ви ще даде обективна оценка на това колко сте били активни с действителна работа над целите си. Ще ви помогне да определите дали управлявате събитията и ежедневните процеси или по-скоро действате реактивно и ви разсейват десетки съобщения, обаждания, и-мейли и дребни задачи, които биха могли да бъдат управлявани по-друг начин? В случай, че това, което регистрирате като резултат се разминава с очакванията и представите ви, то ще можете да реорганизирате програмата си приоритетите си. (аз лично използвам за работата си Toggl)
За финал
Поставянето и постигането на цели е работа за цял живот и с времето инструментариумът ви ще се обогатява и шлифова все повече.
Бъдете търпеливи и постоянни, подходете с разбиране към самите себе си, че изграждането на навици отнема време и става „на час по лъжичка“. Откажете се от идеята от днес за утре да промените цялата си програма, нагласи и поведение, защото би било поредното „чудо за три дни“. А ако искате да имате доверен партньор до себе си, който да ви подкрепи и да ви подава последователни стъпки в процеса, съм насреща да поговорим за някои възможни варианти това да се случи.
Моят график и контакти може да видите тук.
